mizled-youth

...може да я откриете всеки ден, тя е в нета. За днес откритията са три и са обещаващи - Boards Of Canada - за тези, които биха могли да съзерцават с часове компютъра; Wardruna -за тези, които биха могли да съзерцават с часове планинско езеро и Lustmord - за тези, които биха могли с часове да съзерцават ръждясала тенекия...забранено за фенове на парти музика...всеки един от тези артисти е това за което се каза: "Ама виж 'кво, смени го тва, че много заспало!"

...години минаха, откакто не съм написал нищо в този блог. Въпреки това някой упорито влиза всеки ден и ми "генерира клик" - мечтата на всеки един съвременен писател на "статуси", журналист и творец. "Клика е по-важен от всичко - няма значение дали имаш да кажеш нещо, да дадеш полезна информация или да предадеш някаква атмосфера с думи...уви не! В интернет всички искат да гледат цици! Кликат върху цици, мечтаят за цици, ако приятелките им ги имат, са щастливци, ако не, завистливци...Преди да продължиш надолу, уважаеми читателю си задай най-важният въпрос:
"Какво искам да гледам в Интернет? Цици, или Мици?"
...Опа, още четеме, значи все пак оставяме циците за друг час. Дами, простете, но съвременната медия е издигнала циците ви до такъв култ, че никой отдавна не забелязва нищо друго...то какво ли му трябва на човека освен "Хляб и Цици"? - ще кажат повечето жени и мъже, които кликат върху "статии" със заглавия в които предобладава думата "цици" и снимки на кръгли зърна. Айде мъжете ги разбирам в много отношения, но кликовете върху тези материали не са само мъжки и явно някои дами или си сверяват часовника, или просто се кефят, ха-ха...Жени, мъже, деца, факт е , че всяка медия печели главно от циците и хората, които пишат нещо различно, са просто придатък, за останалия 1% от населението, който, макар също да харесва гърдите, се интересува и от нещата от които се интересувам аз и обикновено пиша за тях. Благодаря ви за вниманието, което ми отделихте във виртуалното море от цици, поздрави от бате Мици...


P.S. Ако достатъчно хора постнат под този пост, ще напиша един специален разказ за гърди, който ще ви изпоти екрана...

4 SURE!

...в борбата с чалгата и тъпотията. Той е жив, но в неговия си по-добър свят. Най-жалкото е, че когато потърсите в Гугъл името на тази група, до петдесетата страница излизат ТЪПОТИИ и БЕЗМИСЛИЦИ за някакъв абсолютно ТЪПАШКИ филм с абсолютния БОКЛУЧАРНИК-ТЪПАК Джейсън Стейтъм, актьор от величината на мъртвата кожа на петите ми, ШИБАЙТЕ СЕ ЧАЛГАРИ! ШИБАЙТЕ СЕ ТЪПАЦИ! Тази статия е за Камен!

Високо Напрежение и По - Високо Напреже - Ние

Една Приказка За Рок Енд Рола


    Имало едно време едно момче. По - точно, в далечната 1982 година, в далечната Женева, живял 15 - годишният Камен Теллалов. По незнайни причини от земен или извънземен характер, той решава да свири на китара и се запознава с учителя си Лари Джентис - американец, който за пръв път му показва пентатониката и " трите акорда " и го посвещава в една религия, която Камен ще изповяда до края на дните си. Рокът, китарата, групата. Това е животът, вселената и всичко останало за него, четвърт век по - късно. Падат режими, появяват се и изчезват групи, стилове, моди, феновете порасват, променят се и забравят за любимата си музика под ударите на живота. Само старият рокер живее с непреходната си усмивка и продължава да свири своите парчета, макар да знае че няма да покаже нещо ново на света, няма да победи чалгата и простотията, нито пък да спечели нещо повече от възхищение от някои и подигравки от други. След двадесет години и безкрайни перипетии, група Високо Напрежение все още съществува и Камен не спира ръмжи с китарата си. Тази история е за него...
   

...ето един материал, който така и не видя бял свят...

Метъл Легенди

Близки срещи с Ал Юргенсен

Дебнейки и преследвайки Ал Юргенсен за да взема автограф за скъп приятел и истински фен, се сблъсках с тъмното величие на една истинска ъндърграунд легенда...

За мен и моите приятели, разбирай набори и малко по-големи „метълисти”, под чиито строг надзор съм израстнал като рок и метъл фен през деветдесетте, Ministry е свято име. Група, която сме слушали до изтъркване на касетките, група, която винаги сме пускали на купоните си, група, която никога не ни е разочаровала с нищо, даже напротив. Ал Юргенсен и неговите кохорти не се продадоха, нито се поддадоха на мейнстрийма, и за разлика от всички застаряващи световни рок-звезди, които явно са спокойни, че в Каварна ще ги слушат и на седемдесет години, Ministry спират да свирят и се разпадат, за да останат завинаги легенди. Никога, ама никога не бих повярвал, че ще гледам на живо тази култова група и самият концерт мина като един шумен сън за мен. Няма да коментирам свиренето, публиката и концерта, които бяха исторически за българските земи, а ще ви разкажа интересна случка, зад кулисите на шоуто в зала „Христо Ботев”.

Leepra DeLuxe

Децата На Луцифер

Изглежда Дявола, Луцифер или както е известен по нашите земи - Рогатия е видно отегчен от българската музика. Няма истински сатанисти, сурови метъли, които да запалят Александър Невски, улиците са пълни с бездомни котки и кучета, които никой не принася в жертва...въобще скука. Затова в началото на новия Милениум той изпуска една зла зараза, едно вампирско ухапване, което превръща трима прекрасни младежи и техните приятели в едно тайно, мъртвешко общество на свободните хора, което твори дяволски звуци и картини и което се опитва да живее в паралелния свят на мъртвите, наречено  Leepra DeLuxe.

ОМЕРТА - Глас В Пустинята

Нещо ново и уникално се ражда веднъж на 100 години и обикновено е неразбрано и трудно се приема от закостенелите мозъци. В хардкор музиката всичко е в голяма степен строго определено и категоризирано и когато се появи една странна група като Омерта, публиката, освен че гледа с неведение и не знае пого ли да прави, да танцува ли, като че се затруднява с възприемането на една по-разчупена и по-различна музика. Простете пълното ми пристрастие, но съм наистина впечатлен от тези момчета, които познавам отдавна и с които съм свирил доста дълго време в други, останали неизвестни и нечути групи. Басистът Влади, китаристът Васко и барабанистът Тодор, за когото смея да твърдя, че е най-идейният и уникално звучащ от всички в хардкор сцената досега, свирят от дълго време заедно под името Breakaway, но след напускането на последния им вокал Явор през лятото на 2005 решават да направят нова банда, в която да пее приятелят им Лъчо. От този момент Омерта тръгват в наистина неподозирана нова посока, превръщайки се в истинска алтернатива на абсолютно всичко в българската хардкор сцена досега. Всяко едно тяхно парче е различно, всяка една част, че дори и вокалите са различни. Влиянията са безкрайни - от детметъл, през хип - хоп до реге, момчетата не са по никакъв начин инспирирани от хардкора, текстовете са сериозни и хапливи, на разбираем роден език и споделят отчаянието на тези младежи от сивотата на града и пустотата на душите ни. Всеки от тях дава идеи и измисля песни, те нямат шеф, а странното чувство за хумор и безкрайната креативност на Лъчо, както и годините свирене на Тодор, Влади и Васко Черния по най - разни и разнообразни групи са си казали тежката дума. Това е най - авангардния опит за разчупване на класическите хардкор стандарти досега и най - странната формация, излизала някога от тъй - нареченото " Sofia Youth Crew ", част от което бях ( а може би и още съм ) и самият аз.