За една банда, която беше нещо различно
ОМЕРТА - Глас В Пустинята
Нещо ново и уникално се ражда веднъж на 100 години и обикновено е неразбрано и трудно се приема от закостенелите мозъци. В хардкор музиката всичко е в голяма степен строго определено и категоризирано и когато се появи една странна група като Омерта, публиката, освен че гледа с неведение и не знае пого ли да прави, да танцува ли, като че се затруднява с възприемането на една по-разчупена и по-различна музика. Простете пълното ми пристрастие, но съм наистина впечатлен от тези момчета, които познавам отдавна и с които съм свирил доста дълго време в други, останали неизвестни и нечути групи. Басистът Влади, китаристът Васко и барабанистът Тодор, за когото смея да твърдя, че е най-идейният и уникално звучащ от всички в хардкор сцената досега, свирят от дълго време заедно под името Breakaway, но след напускането на последния им вокал Явор през лятото на 2005 решават да направят нова банда, в която да пее приятелят им Лъчо. От този момент Омерта тръгват в наистина неподозирана нова посока, превръщайки се в истинска алтернатива на абсолютно всичко в българската хардкор сцена досега. Всяко едно тяхно парче е различно, всяка една част, че дори и вокалите са различни. Влиянията са безкрайни - от детметъл, през хип - хоп до реге, момчетата не са по никакъв начин инспирирани от хардкора, текстовете са сериозни и хапливи, на разбираем роден език и споделят отчаянието на тези младежи от сивотата на града и пустотата на душите ни. Всеки от тях дава идеи и измисля песни, те нямат шеф, а странното чувство за хумор и безкрайната креативност на Лъчо, както и годините свирене на Тодор, Влади и Васко Черния по най - разни и разнообразни групи са си казали тежката дума. Това е най - авангардния опит за разчупване на класическите хардкор стандарти досега и най - странната формация, излизала някога от тъй - нареченото " Sofia Youth Crew ", част от което бях ( а може би и още съм ) и самият аз.
Борбата занапред ще е сурова, тъй като бандата е изцяло независима, самофинансират се и все още нямат възможност да запишат албум. Момчетата организират сами концертите си и са много близки със своята публика, ще ги познаете не само по странния им звук, но и по това че вокалът Лъчо почти винаги пее не на сцената, а слиза вътре в мелетата. За Омерта тепърва ще се чува, а и пише ( от мен със сигурност ) много, тяхната амбиция е да не спират да свирят, както много други, а аз бих добавил, да достигнат с посланието си широко скроените фенове на тежката музика, извън хардкор сцената. Крайно време е да се отворят очите, ушите и главите на младежта към нещо по - различно и креативно, което е Омерта. Те трябва да бъдат чути и оценени, а не да отшумят като отчаян вик сред пустинята на монотонното безразличие.
Нещо ново и уникално се ражда веднъж на 100 години и обикновено е неразбрано и трудно се приема от закостенелите мозъци. В хардкор музиката всичко е в голяма степен строго определено и категоризирано и когато се появи една странна група като Омерта, публиката, освен че гледа с неведение и не знае пого ли да прави, да танцува ли, като че се затруднява с възприемането на една по-разчупена и по-различна музика. Простете пълното ми пристрастие, но съм наистина впечатлен от тези момчета, които познавам отдавна и с които съм свирил доста дълго време в други, останали неизвестни и нечути групи. Басистът Влади, китаристът Васко и барабанистът Тодор, за когото смея да твърдя, че е най-идейният и уникално звучащ от всички в хардкор сцената досега, свирят от дълго време заедно под името Breakaway, но след напускането на последния им вокал Явор през лятото на 2005 решават да направят нова банда, в която да пее приятелят им Лъчо. От този момент Омерта тръгват в наистина неподозирана нова посока, превръщайки се в истинска алтернатива на абсолютно всичко в българската хардкор сцена досега. Всяко едно тяхно парче е различно, всяка една част, че дори и вокалите са различни. Влиянията са безкрайни - от детметъл, през хип - хоп до реге, момчетата не са по никакъв начин инспирирани от хардкора, текстовете са сериозни и хапливи, на разбираем роден език и споделят отчаянието на тези младежи от сивотата на града и пустотата на душите ни. Всеки от тях дава идеи и измисля песни, те нямат шеф, а странното чувство за хумор и безкрайната креативност на Лъчо, както и годините свирене на Тодор, Влади и Васко Черния по най - разни и разнообразни групи са си казали тежката дума. Това е най - авангардния опит за разчупване на класическите хардкор стандарти досега и най - странната формация, излизала някога от тъй - нареченото " Sofia Youth Crew ", част от което бях ( а може би и още съм ) и самият аз.
Борбата занапред ще е сурова, тъй като бандата е изцяло независима, самофинансират се и все още нямат възможност да запишат албум. Момчетата организират сами концертите си и са много близки със своята публика, ще ги познаете не само по странния им звук, но и по това че вокалът Лъчо почти винаги пее не на сцената, а слиза вътре в мелетата. За Омерта тепърва ще се чува, а и пише ( от мен със сигурност ) много, тяхната амбиция е да не спират да свирят, както много други, а аз бих добавил, да достигнат с посланието си широко скроените фенове на тежката музика, извън хардкор сцената. Крайно време е да се отворят очите, ушите и главите на младежта към нещо по - различно и креативно, което е Омерта. Те трябва да бъдат чути и оценени, а не да отшумят като отчаян вик сред пустинята на монотонното безразличие.
Oт много време чакам възраждането...
Поздрави!
папи