mizled-youth

...утре вероятно ще ми пуснат и Вдъхновението...

Или с други думи, съм застрашен от класическата за София опасност. Лъчезарна бригада градски дървосекачи напредват по улицата и старателно режат клоните и всички незаконно висящи кабели над улицата, част от които, освен това й закрепени за клони. Дано през тях да не тече точно моя си Интернет...Какво ли ще правя когато го спрат...А докато го поправят?!?!...Вероятно ще изляза навън или ще свърша някоя полезна работа...хмммм, да.

...ще ги гледам утре на живо, на стадион Академик.  ZZ Top - последната група в абсолютно всяка една музикална енциклопедия и последната група, на която някога бих си представил, че ще ида на концерт...

Трудно се коментират с думи подобни нечестиви творения. Но определено ако блек метълът трябва да има, като всеки друг стил, своите Led Zeppelin, то това са Immortal. По дяволите, няма нито едно парче, което да е пълнеж, от първата до последната нота,     албумът смразява до такава степен, че станах да си правя чай в 2 и половина през нощта. А безбожните рифове и грачене на Абатът директно ме изпратиха в сайта им да търся кога и къде наблизо има концертни дати. Но не си мислете, че албумът е някаква тресня? В него царува една триумфираща, абсолютна хармония и мелодия, поднесена така, както само едни тичащи наволя в студени гори метъли могат да го направят. Колкото и наивно смешни да изглеждат с грима, шиповете и брадвите, Абат, Хорх и Аполион свирят зверски готино и наистина смразяващо. Това са и пичове и се грижат години наред за предишния си китарист Демоназ, който заради тендовагинит вече измисля единствено епични текстове за Севера, и е пълноправен член без да свири. Напълно достатъчно, вместо оценка за Immortal, е да се каже, че те не участват във фестивали без да са хедлайнъри (а участия има и определено са събитие) и че може всички да се ебават с тях по широкия Интернет, но по-яки няма! Този албум, изпълзял изпод леда на 25 Септември 2009, две години преди новия Ледников Период, е може би най-добрият им досега. Определено всички ще паднем!

...и в частност сцената на твърдата музика е казана кратко и ясно в следната песен:

It doesnt matter how you wear your hair,
It's what's inside your head
United foreces stand for all good and fair,
Black, white, yellow, and red.

UNITED forces

Skinheads and bangers and punks stand as one
Crossover to a final scene
United forces and their job wont be done,
Until the world can see

UNITED forces
UNITED forces

No rednecks, no jocks, no macho bullshit attitudes
United forces cant be stopped
No rednecks, no jocks, no macho bullshit attitudes
United forces cant be stopped

...това е и подсказване за следващия албум в "от извора"

...Майко Мила, направо я изпуснах...

Просто не мога да изгубя дори и един от тези, които вече и вечер, си хабят очите , за да прочетат, това, което съм написал. Затова е крайно време да нахвърлям и нещо извън темата “метъл”.Все пак някъде там в Интернет има и много друга, красива, стойностна и хубава музика, която трябва да бъде изслушана, оценена и преживяна от Ваше величество, музикалните фенове. Понякога и самият аз се уморявам от агресията и дисторшъна и имам нужда от малко “чил”. Но, бидейки на светлинни години далеч от юпитата и барманчетата по морето, които са изкупили и изподаунлоудвали “Кафе Дел Мар” и “Буда Бар” до изчерпване на количествата, аз ще се обърна за утеха на душата в тази самотна нощ, към една малко по-сериозна класика.
Да си призная, някога откривах нови групи в рейса, асансьорите, входовете и ел. таблата. Хората пишеха с маркери и боя (спрейове като че ли нямаше още) не “ЦСКА”, “Левски” или “Дуче На Кафево”, а “Четете Библията” и имената на любимите си банди.

Днес ще отразявам метъл концерт и макар че групите са от типа, който години наред ме разсмива искрено, очаквам да видя ентусиазъм и забавляващи се метълисти. По лично мое наблюдение върху продажбите на билети за днешния концерт, днес ще има бая хора. Надявам се да се окажа прав и наистина да събера някое и друго интересно впечатление...

...years of distortion...

...да благодаря на всички, които отвориха моя блог и прочетоха писанията ми...дотук сте точно 166, което съвсем случайно и доскоро беше телефонният номер на едни много готини, приветливи, честни, съвестни, умни, състрадателни и най-вече неподкупни пичове, които много обичам. Искам да им благодаря за всичко, което някога са направили за приятелите ми, за мен и за тази държава...всеки, който им е гостувал знае за какво говоря, всеки, който кара кола знае за какво говоря, всеки, който някога е посикал закрила от тях знае за какво говоря, всеки, който някога се е опитал да говори с тях, може спокойно да се превърне в психоаналитик на току що изсечена гора...

...вие, приятели, познати и може би някой непознат...с риск да не мога да задоволя глада на хората за забавни истории тип "злободневния дневник на един мислещ българин през първите години на Голямата Криза на Новото Хилядолетие", ще продължа с изцяло музикалната тематика...разбира се, доколкото блъскането на барабани и изтръгването на изтормозени, дистортнати звуци от гласни и отхлабени метални струни може да се нарече музика...Брат ми, горд баща и ценител, меценат и колекционер на съвременна и по-ретро така циганска чалга (разбирай кючеци от махлата), но въпреки това изключително фин познавач на изкуството на иронията, веднъж ми каза: "Единствената прилика между това, което ти слушаш и музиката, е че е на касета"...и донякъде е прав. Цялата тази музика или "тресня", "металики", "джангър", "джагара-джугара", която ние толкова много обичаме, съществува благодарение на няколко неща, от които аз ще обърна внимание главно на две...

...за много-много писанье и храненье, пък и айде стига с Тария Турунен, жива и здрава...парата да тече, Терана и другите да вземат по някой лев, а балъчетата нека си я слушат...при всяко положение по-добре от Пърпъл. А че тя прилича на майкъл Джексън, че пее в стойка "полу-клека на Тария" или т.нар. "тариен полуклекшън" и е грандоманка отсякъде, без дори да знае кои са Hellhammer и какво са дали на музиката...това интересува само няколко мрънкащйе-е-е-е-е! Да го бара!

Зад иначе претенциозно звучащото име “ Groovy Bone Crusher “ стоят трима рок музиканти с дългогодишна история в българския “ ъндърграунд “, както заедно, така и съвсем самосиндикално с различни проекти. Барабанистът Даката и клавирът Фичо са участвали в почти всички истински добри и стойностни алтернативни групи от деветдесетте години: Тъмно, Pyromania, Baby Face Clan, постигнали са завидна прецизност на живото изпълнение и като цяло са една безгрешна машина за звук, дори сами по себе си.

...ама първо хелрейзър няма да има и второ , съвсем забравих, че черният цвят е най-добрия, защото не светят точките на компютъра и се пести електричество...и хептен ДА НЕ ЗАБРАВЯ...снимката с ченгетата е на един от моите фотографи, известен като ВЕРОТО...или Поразяващата Фотолеща, която утре сутрин ще разкрие какво е общото между Тария и Краля на Попа, лека му пръст!

...wasted to watch any other pixels than Hellraiser 2 Hellbound...

Че съм музикална курва, това всеки, който ме познава, много добре го знае. Днес слушам грайндкор, утре психеделик брит поп, вдругиден ще слушам Cannonball Adderly, а изминалата половин година Darkthrone. Това няма особено значение, защото не си меря "фенската" пишона с никого, а и да я меря, мога да се хваля и фукам толкова, че Интернета няма да ми стигне. Въпросът в случая е, че може да съм музикална курва, но съм КОМПЕТЕНТНА курва, призната от капацитети, които така или иначе формират по един или друг начин мнението на тези, които слушат или се кефят на музика и им дават така измамното "знание" за музиката. Да, да копеле (простете ми дами), и да те дразня, чети надолу, защото ИМА какво да кажа! И въпреки, че на скоро бях упрекнат от някаква хипарка (да не се обиди само), че се надувам за писането си...Е НЕ! На неграмотните палячовци-ентусиасти никога няма да спра да им се надувам! Факйо! Всеки един музикант, за когото съм писал ми е благодарил лично, а над 50 процента са ми казали, че по-готино нещо за тях друг не е писал...съжалявам...с някои неща се надувам и никога няма да спра!
Та да си дойдем на думата...

Спомени За Най-добрата Българска Алтернативна Група

Може би съм вече стар. Може би още живея в един носталгичен сън, мечта за 90 - те години, които смятам за най - силни в историята на рок музиката. Години в които рокът слезе от бляскавата сцена, изпрати в забвение досегашните си лъскави, красиви и празни в душите герои, по - подходящи за модния подиум, отколкото за китарите. Години в които префинения, перфектен, но кух звук на 80 - те, бе отвян от мощните, мръсни и сърдити звуци на недоволните младежи. Един опърпан русоляв грозник с карирана риза, дрезгав глас и разстроена китара за пръв път се появи по MTV и показа на света, че не всичко е красиво и забавно, че е крайно време рокерите да махнат червилото и вместо да прекарват живота си пред огледалото или в преследване на фенки, да се замислят дали въобще правят разлика между изкуство и изкуствено. Много стилове и групи залязоха, но се появиха други като Nirvana, Alice In Chains, Faith No More, Pearl Jam, Tool и превърнаха мрака, страданието и недоволството в начин на изразяване. Тяхната музика ни кара да настръхваме и до днес, макар и отдавна да е изчезнала на свой ред и да звучи архаично и скучно на днешния слушател. Заедно с касетите на тези групи, в кашоните в мазето със сигурност събира прах и една синкава касета с българско име.

Има една тънка линия в музиката, която не може да се пресича. Има стилове, които не могат да бъдат смесвани с лека ръка, още повече когато единият от тях е "метъл", пък бил той широко понятие. Има групи, които въпреки всичко успяват, напук на реалността, да привлекат широка фенска аудитория и финланците Nightwish или в частност "певицата" им Tarja Turunen, определено са едни от тях. Да, ще каже някой, "все пак по-добре от чалга", но от друга страна, за бога, чалгата поне и в най-пошлия си вариант поне е смешна, предизвиква желание за поглъщане на алкохол или неволно въртене на ханша т.е. гъза. С абсолютно безсмислената и определено бездушна, но все пак перфектно звучаща (нека не бъда чак толкова тенденциозен) комбинация от пауър метъл и оперно пеене (уот дъ фак!), въпросните финландски суперзвезди причиняват единствено лошо храносмилане и евентуално смърт на мозъчни клетки при тези, чиито такива не са закалени от употребата на забранени вещества и хилядите глупости, които ни заливат. И за да не обърквам никой и да не му губя ценното време ПРЕДУПРЕЖДАВАМ!

Днес в Универсиада, въпросната Таря Турунен ще пищи кански под акомпанимента на банда залухари "на заплата" и под аплодисментите на хилядите заблудени. Аз ще съм там и дори и да не сте фенове на подобна музика (пази сатана ако сте), ще дам своята оценка за пошлото събитие, по подобаващ начин! До скоро!

...those english-speaking human beings, here and a broad (slap!) , meaning abroad...
...my name is miz and I sware to try and give you some amusement from good old sofia, bulgaria. It may be nothing special or especially usefull for all of you out there, but I promise some fun for all those, living among the dead...

...или както някога беше написал един мой познат шизофреник (но това е друга история)...
...Долар Вечер!
като за първа публикация, мога да кажа какво може да очаква всеки един от вас - НИЩО ХУБАВО! Било то в следващите няколко години на криза или следващите няколко десетилетия тършуване за консерви в руините на Цивилизацията, която всеки момента би трябвало да достигне края на агонията си...
...но от мен, самият Миц- купища полезна информация по безполезни теми и един друг поглед върху живота, видян през лупите, нареден с тетриса на думите и изплют през и чрез химикалката (и милата клавиатура) ей те на този екран с пиксели...му-ха-ха!
Очаквайте включване!