mizled-youth

Просто не мога да изгубя дори и един от тези, които вече и вечер, си хабят очите , за да прочетат, това, което съм написал. Затова е крайно време да нахвърлям и нещо извън темата “метъл”.Все пак някъде там в Интернет има и много друга, красива, стойностна и хубава музика, която трябва да бъде изслушана, оценена и преживяна от Ваше величество, музикалните фенове. Понякога и самият аз се уморявам от агресията и дисторшъна и имам нужда от малко “чил”. Но, бидейки на светлинни години далеч от юпитата и барманчетата по морето, които са изкупили и изподаунлоудвали “Кафе Дел Мар” и “Буда Бар” до изчерпване на количествата, аз ще се обърна за утеха на душата в тази самотна нощ, към една малко по-сериозна класика.
Да си призная, някога откривах нови групи в рейса, асансьорите, входовете и ел. таблата. Хората пишеха с маркери и боя (спрейове като че ли нямаше още) не “ЦСКА”, “Левски” или “Дуче На Кафево”, а “Четете Библията” и имената на любимите си банди.

Значи, някъде 94-5 ще да е било, често забелязвах на доста места надписи с характерно “тагче”, което не мога да си спомня, но сред групите (които, както се оказа в последствие бяха главно електроника) имаше и едно име “The Orb”. Преди няколко часа бях на много тъп метъл концерт, а тръгвайки си, видях, че с крив, неграмотен ръкопис на разписанието на рейса, някой е написал “Shakira”. Само това е достатъчно, за да се осъзнае човек, къде е стигнало човечеството в областта на Ентъртейнмънта. До под Кривата круша, както казваше покойната ми баба.
Специално електронната музика за мен не е табу, но в последно време, си мисля, че феновете й са по-скоро фенове на синтетичните и уж несинтетичните, но твърди наркотици, които просто не понасям. Не ми понасят и те. Вследствие на годините прекомерна употреба и музикантите и феновете са зациклили до степента на скърцане със зъби, пребледняване и прекарване на часове на опашката за тоалетната. Така наречените партита имат една собствена, характерна и сладникава атмосфера на синтетична пот, която се набива дори в презапушения ми синузитен нос. И тъй като не обичам да си го “отпушвам”, не обичам и хапчетата, освен разтворими витамини и рибеното масло, което пукам с кеф между зъбите, аз гласувам със зелената бюлетина, правя си чай и сядам на компютъра...
... абе май ще пусна още една малка бюлетина и още един чай, няма закъде да бързам...