mizled-youth

...в борбата с чалгата и тъпотията. Той е жив, но в неговия си по-добър свят. Най-жалкото е, че когато потърсите в Гугъл името на тази група, до петдесетата страница излизат ТЪПОТИИ и БЕЗМИСЛИЦИ за някакъв абсолютно ТЪПАШКИ филм с абсолютния БОКЛУЧАРНИК-ТЪПАК Джейсън Стейтъм, актьор от величината на мъртвата кожа на петите ми, ШИБАЙТЕ СЕ ЧАЛГАРИ! ШИБАЙТЕ СЕ ТЪПАЦИ! Тази статия е за Камен!

Високо Напрежение и По - Високо Напреже - Ние

Една Приказка За Рок Енд Рола


    Имало едно време едно момче. По - точно, в далечната 1982 година, в далечната Женева, живял 15 - годишният Камен Теллалов. По незнайни причини от земен или извънземен характер, той решава да свири на китара и се запознава с учителя си Лари Джентис - американец, който за пръв път му показва пентатониката и " трите акорда " и го посвещава в една религия, която Камен ще изповяда до края на дните си. Рокът, китарата, групата. Това е животът, вселената и всичко останало за него, четвърт век по - късно. Падат режими, появяват се и изчезват групи, стилове, моди, феновете порасват, променят се и забравят за любимата си музика под ударите на живота. Само старият рокер живее с непреходната си усмивка и продължава да свири своите парчета, макар да знае че няма да покаже нещо ново на света, няма да победи чалгата и простотията, нито пък да спечели нещо повече от възхищение от някои и подигравки от други. След двадесет години и безкрайни перипетии, група Високо Напрежение все още съществува и Камен не спира ръмжи с китарата си. Тази история е за него...
   

...ето един материал, който така и не видя бял свят...

Метъл Легенди

Близки срещи с Ал Юргенсен

Дебнейки и преследвайки Ал Юргенсен за да взема автограф за скъп приятел и истински фен, се сблъсках с тъмното величие на една истинска ъндърграунд легенда...

За мен и моите приятели, разбирай набори и малко по-големи „метълисти”, под чиито строг надзор съм израстнал като рок и метъл фен през деветдесетте, Ministry е свято име. Група, която сме слушали до изтъркване на касетките, група, която винаги сме пускали на купоните си, група, която никога не ни е разочаровала с нищо, даже напротив. Ал Юргенсен и неговите кохорти не се продадоха, нито се поддадоха на мейнстрийма, и за разлика от всички застаряващи световни рок-звезди, които явно са спокойни, че в Каварна ще ги слушат и на седемдесет години, Ministry спират да свирят и се разпадат, за да останат завинаги легенди. Никога, ама никога не бих повярвал, че ще гледам на живо тази култова група и самият концерт мина като един шумен сън за мен. Няма да коментирам свиренето, публиката и концерта, които бяха исторически за българските земи, а ще ви разкажа интересна случка, зад кулисите на шоуто в зала „Христо Ботев”.

Leepra DeLuxe

Децата На Луцифер

Изглежда Дявола, Луцифер или както е известен по нашите земи - Рогатия е видно отегчен от българската музика. Няма истински сатанисти, сурови метъли, които да запалят Александър Невски, улиците са пълни с бездомни котки и кучета, които никой не принася в жертва...въобще скука. Затова в началото на новия Милениум той изпуска една зла зараза, едно вампирско ухапване, което превръща трима прекрасни младежи и техните приятели в едно тайно, мъртвешко общество на свободните хора, което твори дяволски звуци и картини и което се опитва да живее в паралелния свят на мъртвите, наречено  Leepra DeLuxe.

ОМЕРТА - Глас В Пустинята

Нещо ново и уникално се ражда веднъж на 100 години и обикновено е неразбрано и трудно се приема от закостенелите мозъци. В хардкор музиката всичко е в голяма степен строго определено и категоризирано и когато се появи една странна група като Омерта, публиката, освен че гледа с неведение и не знае пого ли да прави, да танцува ли, като че се затруднява с възприемането на една по-разчупена и по-различна музика. Простете пълното ми пристрастие, но съм наистина впечатлен от тези момчета, които познавам отдавна и с които съм свирил доста дълго време в други, останали неизвестни и нечути групи. Басистът Влади, китаристът Васко и барабанистът Тодор, за когото смея да твърдя, че е най-идейният и уникално звучащ от всички в хардкор сцената досега, свирят от дълго време заедно под името Breakaway, но след напускането на последния им вокал Явор през лятото на 2005 решават да направят нова банда, в която да пее приятелят им Лъчо. От този момент Омерта тръгват в наистина неподозирана нова посока, превръщайки се в истинска алтернатива на абсолютно всичко в българската хардкор сцена досега. Всяко едно тяхно парче е различно, всяка една част, че дори и вокалите са различни. Влиянията са безкрайни - от детметъл, през хип - хоп до реге, момчетата не са по никакъв начин инспирирани от хардкора, текстовете са сериозни и хапливи, на разбираем роден език и споделят отчаянието на тези младежи от сивотата на града и пустотата на душите ни. Всеки от тях дава идеи и измисля песни, те нямат шеф, а странното чувство за хумор и безкрайната креативност на Лъчо, както и годините свирене на Тодор, Влади и Васко Черния по най - разни и разнообразни групи са си казали тежката дума. Това е най - авангардния опит за разчупване на класическите хардкор стандарти досега и най - странната формация, излизала някога от тъй - нареченото " Sofia Youth Crew ", част от което бях ( а може би и още съм ) и самият аз.