mizled-youth

...в борбата с чалгата и тъпотията. Той е жив, но в неговия си по-добър свят. Най-жалкото е, че когато потърсите в Гугъл името на тази група, до петдесетата страница излизат ТЪПОТИИ и БЕЗМИСЛИЦИ за някакъв абсолютно ТЪПАШКИ филм с абсолютния БОКЛУЧАРНИК-ТЪПАК Джейсън Стейтъм, актьор от величината на мъртвата кожа на петите ми, ШИБАЙТЕ СЕ ЧАЛГАРИ! ШИБАЙТЕ СЕ ТЪПАЦИ! Тази статия е за Камен!

Високо Напрежение и По - Високо Напреже - Ние

Една Приказка За Рок Енд Рола


    Имало едно време едно момче. По - точно, в далечната 1982 година, в далечната Женева, живял 15 - годишният Камен Теллалов. По незнайни причини от земен или извънземен характер, той решава да свири на китара и се запознава с учителя си Лари Джентис - американец, който за пръв път му показва пентатониката и " трите акорда " и го посвещава в една религия, която Камен ще изповяда до края на дните си. Рокът, китарата, групата. Това е животът, вселената и всичко останало за него, четвърт век по - късно. Падат режими, появяват се и изчезват групи, стилове, моди, феновете порасват, променят се и забравят за любимата си музика под ударите на живота. Само старият рокер живее с непреходната си усмивка и продължава да свири своите парчета, макар да знае че няма да покаже нещо ново на света, няма да победи чалгата и простотията, нито пък да спечели нещо повече от възхищение от някои и подигравки от други. След двадесет години и безкрайни перипетии, група Високо Напрежение все още съществува и Камен не спира ръмжи с китарата си. Тази история е за него...
   
През 1988 година той се запознава " на по няколко бири и шише водка " с китариста Малин Малинов и басиста Петър Гълов - Пепърса, които са  " шашнати " от това че Камен има китара и усилвател. Те бързо водят барабаниста Сашо - Бургаса и веднага започват да вдигат шумотевица в иначе спокойната зелена вилна зона Малинова Долина край София. Името " Високо Напрежение " измисля Малин, то е емблематично и казва всичко за групата и стила й. Правят първите си парчета, но все още нямат вокал и след класическото прослушване в групата започва да пее Коцето Елшишки - вокал на метъл групата Тротил. Той си тръгва бързо и на негово място идва Сашо Младенов - фронтменът с когото групата записва най - добрите си и класически песни като " Раздяла ", " Хора ", " Малка Доза Rock N'Roll ", " Еко Бомба " и " Котка ". Неговият магнетичен и чист глас може да бъде чут и в някои от по - новите парчета, въпреки че изоставя групата през 1991 година след като оцелява по чудо след падане от 5-тия етаж и се отдава на религията и пеенето в църковен хор. В тази фатална година напуска и барабаниста Божил Лефтеров - Буцето, който почива от рак няколко години по - късно.  Два тежки удара, тъй като групата е изключително активна, свири на много концерти и митинги на опозицията, както и във всички от тогава съществуващите клубове. На мястото на " падналите " идват басиста и барабанист Алекси Пейков - Льошко и  първият вокал Коце. Това са най - силните времена за групата, която обаче все още няма издаден цял албум, но има солиден репертоар и доста записани парчета. Тези чести промени в състава и сработването между различните музиканти са може би и главната пречка пред иначе продуктивният Камен, който, с помощта на ироничният текстописец Архитект Иваномир Цанков и финансовата подкрепа на стария му приятел Пламен, е двигателя, сърцето на Високо Напрежение през годините. През 1996 година излиза първият албум на групата " На Марс " в който вокал и басист е Тони Антонов, на барабаните е Милен Кръстев " Вуйчото " от Бараби Блус Бенд, а втори китарист е Явор Кръстев. Този пръв албум е малко суров като звучене и значително се различава от излезлия през следващата година " Резерват " в който вокал е Коцето, гост - певица е Мери Начева, а на барабаните е Жоро Милев от БТР. Краят на века е тежък за групата, тя отново няма постоянен състав, Камен търси музиканти, но е много трудно, а и музиката, която прави започва да звучи все по - архаично и феновете и намаляват прогресивно, за сметка на тези на чалгата. Трудностите не сломяват стария вожд, който не веднъж е казвал: " Още не съм побелял и Рокът няма да умре. Докато моите идоли Kiss, Van Halen и Aerosmith пълнят стадиони по света няма да се откажа, въпреки че живея в България. " Последният му албум с  живи музиканти " Призраци, Пазете Се ОТ Калта " е от 2002, тогава той излиза и за последен път на сцена. След това Камен се отдава на семейството си и издава албуми, които записва сам в студиото на Сашо Бургаса, инструменталите са на компютър, а вокали са самият той, Коцето и Сашо Младенов. Такива са " Нон Стоп " от 2005 и последният " I Wanna Fly " от 2007. През 2003 година излиза и сборен албум с неиздадени и стари песни, наречен " През Годините ". Наистина много години са минали за него от деня в който за пръв път хваща китарата, но като че ли нищо не се е променило. Той все още се усмихва, все още забърсва праха от струните и стария Marshall и забива любимите си три акорда - " Четвъртият още го търся..."
    Имало едно време едно момче, то станало мъж и баща, но запазило сърцето си младо, а напрежението високо. Никой никога няма да го спре и да убие мечтите му и любовта към Рока. Нека бъде жив завинаги!