Кратък Урок По Репортажи
...ето един материал, който така и не видя бял свят...
Метъл Легенди
Близки срещи с Ал Юргенсен
Дебнейки и преследвайки Ал Юргенсен за да взема автограф за скъп приятел и истински фен, се сблъсках с тъмното величие на една истинска ъндърграунд легенда...
За мен и моите приятели, разбирай набори и малко по-големи „метълисти”, под чиито строг надзор съм израстнал като рок и метъл фен през деветдесетте, Ministry е свято име. Група, която сме слушали до изтъркване на касетките, група, която винаги сме пускали на купоните си, група, която никога не ни е разочаровала с нищо, даже напротив. Ал Юргенсен и неговите кохорти не се продадоха, нито се поддадоха на мейнстрийма, и за разлика от всички застаряващи световни рок-звезди, които явно са спокойни, че в Каварна ще ги слушат и на седемдесет години, Ministry спират да свирят и се разпадат, за да останат завинаги легенди. Никога, ама никога не бих повярвал, че ще гледам на живо тази култова група и самият концерт мина като един шумен сън за мен. Няма да коментирам свиренето, публиката и концерта, които бяха исторически за българските земи, а ще ви разкажа интересна случка, зад кулисите на шоуто в зала „Христо Ботев”.
Та ето ни нас, старите приятели, петнадесет години по-късно,щастливи като малки деца, трезви като кукуряци, да не би нещо да пропуснем, защото това е пръв и последен път в който ще видим Ministry. Разбира се, аз имам Press – бадж и затова съм натоварен с нелеката, и както се оказа, невъзможна задача да се добера до Ал Юргенсен и да ми се разпише върху плоча на първия му албум Twich. Плоча, върху която има мъничък, но много показателен надпис: Ministry Is Al Jourgensen. Останалите от групата също са големи метъл-имена и безкомпромисни музиканти, но легендарният архи-злодей на техно-метъла е само един и той бе нашата голяма цел. Още с влизането, организаторът Васко Върбанов ми каза, че съм изпуснал момента за автографи, но според мен е имал в предвид останалите от групата, защото самият Ал се беше вмъкнал в залата съвсем инкогнито и вероятно малко бяха богоизбраните, които го видяха. За сметка на това хората от екипа шушукаха, че бил почти припаднал в съблекалнята и то минути преди да се качи на сцената. Човекът обаче излезе пред войнството си, пя, пи и даде на всички това, за което бяха дошли.
Аз обаче не се отказвам лесно и, бидейки културен човек се разбрах с един любезен агент от организаторите, с който съжалявам, че не се запознах, и той ме посъветва да дебна между бисовете и след последното парче. Така и направих, въпреки, че охраната ме гонеше всячески, без да обръща внимание, че и аз имам бадж и съм в бекистейджа. В крайна сметка подпис не получих, но пък видях отблизо господин Юргенсен, той също ме видя с плочата в ръка и ми каза: „Не точно сега” Разтреперан почти като ученичка, аз изчаках края на концерта и бързо тръгнах след чичо Ал, неговата съпруга- менажерката на бандата и охраната, които се измъкнаха тихомълком от залата, секунди след като свърши последната песен.
Точно тогава видях нещо, което ще помня докато съм жив. Клатейки се като боксьор след десет рунда, блед и уморен след това наистина брутално шоу, Ал Юргенсен излезе от залата и видя една линейка с две лелички и чичко, които чакаха отегчени шумотевицата да приключи, за да се прибират по домовете. Тогава той спря, обърна се, махна им, засмя се и каза: „Ха-ха, този път не съм с вас!” После изчезна в мрака и вероятно се прибра в ковчега в който спи... Легендите за годините в наркотично и алкохолно опиянение и силата на думи като: „Изчезни от лицето ми и ме гледай как умирам!”, за мен придобиха съвсем друго значение след тази малка случка. В шоубизнеса има много лъжи и позьорщина, но има и истински гадове, които стоят зад всичко, което са изсвирили и изръмжали. Ал Юргенсен със сигурност е такъв и нека железния му черен дроб изкара още петдесет години! Все пак чак толкова черен гологан, едва ли се губи лесно...
Метъл Легенди
Близки срещи с Ал Юргенсен
Дебнейки и преследвайки Ал Юргенсен за да взема автограф за скъп приятел и истински фен, се сблъсках с тъмното величие на една истинска ъндърграунд легенда...
За мен и моите приятели, разбирай набори и малко по-големи „метълисти”, под чиито строг надзор съм израстнал като рок и метъл фен през деветдесетте, Ministry е свято име. Група, която сме слушали до изтъркване на касетките, група, която винаги сме пускали на купоните си, група, която никога не ни е разочаровала с нищо, даже напротив. Ал Юргенсен и неговите кохорти не се продадоха, нито се поддадоха на мейнстрийма, и за разлика от всички застаряващи световни рок-звезди, които явно са спокойни, че в Каварна ще ги слушат и на седемдесет години, Ministry спират да свирят и се разпадат, за да останат завинаги легенди. Никога, ама никога не бих повярвал, че ще гледам на живо тази култова група и самият концерт мина като един шумен сън за мен. Няма да коментирам свиренето, публиката и концерта, които бяха исторически за българските земи, а ще ви разкажа интересна случка, зад кулисите на шоуто в зала „Христо Ботев”.
Та ето ни нас, старите приятели, петнадесет години по-късно,щастливи като малки деца, трезви като кукуряци, да не би нещо да пропуснем, защото това е пръв и последен път в който ще видим Ministry. Разбира се, аз имам Press – бадж и затова съм натоварен с нелеката, и както се оказа, невъзможна задача да се добера до Ал Юргенсен и да ми се разпише върху плоча на първия му албум Twich. Плоча, върху която има мъничък, но много показателен надпис: Ministry Is Al Jourgensen. Останалите от групата също са големи метъл-имена и безкомпромисни музиканти, но легендарният архи-злодей на техно-метъла е само един и той бе нашата голяма цел. Още с влизането, организаторът Васко Върбанов ми каза, че съм изпуснал момента за автографи, но според мен е имал в предвид останалите от групата, защото самият Ал се беше вмъкнал в залата съвсем инкогнито и вероятно малко бяха богоизбраните, които го видяха. За сметка на това хората от екипа шушукаха, че бил почти припаднал в съблекалнята и то минути преди да се качи на сцената. Човекът обаче излезе пред войнството си, пя, пи и даде на всички това, за което бяха дошли.
Аз обаче не се отказвам лесно и, бидейки културен човек се разбрах с един любезен агент от организаторите, с който съжалявам, че не се запознах, и той ме посъветва да дебна между бисовете и след последното парче. Така и направих, въпреки, че охраната ме гонеше всячески, без да обръща внимание, че и аз имам бадж и съм в бекистейджа. В крайна сметка подпис не получих, но пък видях отблизо господин Юргенсен, той също ме видя с плочата в ръка и ми каза: „Не точно сега” Разтреперан почти като ученичка, аз изчаках края на концерта и бързо тръгнах след чичо Ал, неговата съпруга- менажерката на бандата и охраната, които се измъкнаха тихомълком от залата, секунди след като свърши последната песен.
Точно тогава видях нещо, което ще помня докато съм жив. Клатейки се като боксьор след десет рунда, блед и уморен след това наистина брутално шоу, Ал Юргенсен излезе от залата и видя една линейка с две лелички и чичко, които чакаха отегчени шумотевицата да приключи, за да се прибират по домовете. Тогава той спря, обърна се, махна им, засмя се и каза: „Ха-ха, този път не съм с вас!” После изчезна в мрака и вероятно се прибра в ковчега в който спи... Легендите за годините в наркотично и алкохолно опиянение и силата на думи като: „Изчезни от лицето ми и ме гледай как умирам!”, за мен придобиха съвсем друго значение след тази малка случка. В шоубизнеса има много лъжи и позьорщина, но има и истински гадове, които стоят зад всичко, което са изсвирили и изръмжали. Ал Юргенсен със сигурност е такъв и нека железния му черен дроб изкара още петдесет години! Все пак чак толкова черен гологан, едва ли се губи лесно...
0 Response to Кратък Урок По Репортажи
Публикуване на коментар