от извора брой 1
The Orb – “Adventures Beyond The Ultraworld” CD1
Часът е точно 3:53, приятно размазан, с болка в кръста, вероятно “компютърна настинка”, зареждам в уинампа първото CD от прясно изтегления дебют на британските пионери на амбиент и чилаута – The Orb. Снимката “открадвам” от вездесъщата уукипедия и вече е минало първото парче – “Little Fluffy Clouds” – всъщност то ме грабна и подтикна да се заинтерсувам от The Orb , защото наскоро го чух под формата музика към последния сноуборд филм, който гледах – “Neverland”. Доста се изненадах, когато разбрах, че всъщност идва от 1991 година, когато метъла още беше силен и Nirvana издадоха “Nevermind” и промениха света. Изключително силно начало за албума, на всичкото отгоре са ги съдили за един от семплите в първите секунди на песента, която вероятно ще запомните най-добре.
"Earth (Gaia)" е цял опус от почти десет минути. Започва със "Флаш Гордън", бийтовете, семплите и звуците, които нагнетяват тревожно атмосферата в първите две минути, достигат до продължителен, почти хип-хоп бийт, върху който темите се развиват с цялат възможност на старите велики аналогови синтезатори...компютри в този албум няма.
“Supernova At The End Of The Universe” звучи както й е наречено. Експлозия, космос и после леко хип-хопърски бийт, звуци преминават от колона в колона, омайни хармонии се сменят с безброй семпли от космически програми и документални на НАСА и класиката на Кубрик “Доктор Стрейнджлов и т.н.”...Странна ямайска забежка на седмата минута...
Първите три песни са тематично наречени “Earth Orbit 1,2 ,3”.
“Back Side of the Moon” ни изкарва във втората част, по точно изкарва ни на Лунна орбита. Вероятно това е чувал Нийл Армстронг, когато се е чудил къде да кацне, ако въобще е кацал. Семплите отново са от НАСА и (забележете) интервю със Sex Pistols, включващо обаждане на фен. Развитието е много дълго, все пак става дума за 14 минути и 14 секунди спокойствие...вероятно от тук са се вдъхновили и тези, които са направили “Буда Бар” и “Чилаут Кафе Ибисъ 9”, за да припечелят от световните барове. Дано не започна да задрямвам или пък да си пусна някоя игра с космически кораби.
Последната композиция, ако мога така да се изразя, се нарича "Spanish Castles in Space" и е цели 15.05 минути. Руснак казва нещо и оттам нататък, за мое изумение започва джаз парче, все едно съм на скърцащия стол в зала България. Понякога руснакът се обажда отново и само той, съвършеното повтаряне на луп-овете и електронните ефекти ме убеждават, че слушам електронен албум. С малко ю-тубен рисърч откривам, че едвам доловимите пиана са всъщност семпълът на Бил Евънс, за който пише в уукито. Добре че я има информацията в Нета, че иначе едвали щеше да ми се стори толкова джазово, му-ха-ха. Парчето продължава така докрай...няма забързване.
Този албум не се препоръчва на фенове на: хаус, минимал, габър, хард техно, гръм енд бяс, дрън дрън, че пляс!
0 Response to от извора брой 1
Публикуване на коментар